Димитровградски абитуриенти поднасят венец

Абитуриенти – випуск 1984 г. се готвят да поднесат
цветя пред паметника на Георги Димитров на едноименния площад в
центъра на Димитровград.

Георги Димитров (1982 – 1949) – политически и държавен деец, висш
функционер на българското и международно комунистическо движение.
В началото на кариерата си е печатар, синдикалист и
социалдемократ. Един от ръководителите на Септемврийското
въстание у нас през 1923 г. След потушаването му емигрира в
чужбина. Отначало живее в Югославия и Австрия, а по-късно се
установява в СССР. От 1929 до 1933 г. е секретар на
Изпълнителното бюро на Балканската комунистическа федерация и
ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна. Обвиняем в
"Лайпцигския процес" през 1933 г., но е оправдан поради
липса на доказателства за участието му в палежа на Райхстага.
След процеса българското правителство отказва да го пусне в
страната и Димитров заминава за Москва, която му дава съветско
гражданство. През 1935 – 1943 г. е генерален секретар на
Коминтерна, а от 1937 – 1945 г. – депутат във Върховния съвет на
СССР. Главен инициатор е за създаването на Отечествения фронт
(ОФ) у нас. През ноември 1945 г. се завръща в България. От 1946
г. до смъртта си е министър-председател на страната и генерален
секретар на БКП. С приетата на 4 дек. 1947 г. нова конституция
опозицията е разгромена и е установен тоталитарен модел на
управление. На негово име през 1947 г. е кръстен новосъздаденият
Димитровград, а също и централният му площад. Умира в съветското
курортно градче Барвиха на 2 юли 1949 г. Тленните останки на
Димитров са пренесени в София и изложени за поклонение в
специално построен мавзолей в центъра на столицата. През 1990 г.
тялото му е погребано в Централните софийски гробища.